Човешкият папиломен вирус (ЧПВ) е малък ДНК вирус. Познати са повече от 100 патогенни подтипове на този вирус. ЧПВ е локален вирус, той води до характерни вирусни промени само в определени области на човешкото тяло. Заразяването на населението с него е много високо, около 80-90% от всички сексуално активни хора имат поне веднъж в живота си инфекция с ЧПВ. Възрастовата група с най-висока степен на зараза е тази на 25-35 годишните. Смята се, че 25% от всички жени под 30 години са заразени.

HPV Тест

Доказването на наличие на ЧПВ в организма е сравнително лесна и междувременно добре стандартизирана процедура. Обикновено не се доказва наличието на различните типове на този вирус, а само се класифицира дали даден пацицент принадлежи към някоя от ЧПВ-рискови групи. Това означава, че в анамнезата се записва, че е доказано наличието на нискорискови (low-risk-HPV-types) или съответно на високорискови подтипове (high risk-HPV-types). Доказването на наличието на отделни подтипове (щамове) се нарича типизация.

Високорисковите типове (16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 68, 73 и 82) и особено тип 16 и 18 са обикновено причина за поява на цервикални интраепителни неоплазии (ЦИН) и 70% от карциномите (рак) на шийката на матката. Високорискови HPV типове се откриват при 99 % от цервикалните карциноми. Най-важните нискорискови типове 6 и 11 са главната причина за появата на кондиломи.
Пробата за HPV тест се взема от цервикалния канал (шийката на матката). Това се прави от гинеколог или акушерка. Материалът се взема с четчица, така както се взема материал за цитонамазка и се изпраща в специализирана лаборатория за анализ. Процедурата е безболезнена.

digene HPV hc2 тест обикновено се прави върху същия материал от клетки, използван за ПАП тест и използва молекулярна технология за откриване на високорискови типове, които са първопричината за наличието на абнормални цервикални клетки.

Инфекции с ЧПВ

Инфекциите с ЧПВ не се числят към класическите венерически заболявания в тесния смисъл на думата. Те се предават обаче по полов път. Смята се, че вирусите попадат в тялото през много миниатюрни процепи, които могат да се получат в следствие на полов акт, по кожен път или поради неправилно използване на тампони.
Вирусът може да присъства в организма години преди да бъде открит. Важно е да се подчерате, че повечето инфекции с ЧПВ протичат без симптоми, защото имунната система на организма се справя сама с вируса. Повечето жени изобщо не знаят, че са заразени. Една инфекция с ЧПВ сама по себе си не е необходимо да се терапира, съответно не се подлага на терапия (все още на пазара няма ваксина за терапия срещу ЧПВ).

Само при много малка част от заразените жени (около 5%) се появяват симптоми и оплаквания. ЧПВ инфектира най-горния слой (епитела) на кожата, съответно на лигавицата. Клиничната манифестация на ЧПВ се изразява в промяна на структурата на кожата, аногенитални обриви, както и , макар и по-рядко, в папиломизация на дихателните пътища или областта около устата.
Понякога се появяват кондиломи (полови брадавици). При 75% от всички инфектирани минават месеци, а много често и години докато се образуват полови брадавици. Смята се, че човек може да се е заразил през който и да е момент от своя живот, независимо кога е диагностицирана инфекцията с ЧПВ. Някои вирусни подтипове могат да доведат до злокачествени клетъчни промени. Една инфекция с ЧПВ обаче не означава сама по себе си, че ще се стигне до поява на болестни състояния. В повечето случаи (предимно при по-млади жени) имунната система се справя сама с инфекцията.
За да се превърне един папилом в инвазивен карцином на шийката на матката, той преминава през три стадия на интраепителна цервикална неоплазия и едва тогава се стига до инвазивен карцином. За това “са нужни” и коканцерогени като мутагенни херпесни вируси (основно херпес вирус хоминис 2, Папова-вируси); задържане на смегма, получена от партньор с недобра хигиена, който е необрязан; сексуално-трансмисивни болести; тютюнопушене.